Имуногенност на ваксините

В тази статия искаме да поднесем по-малко известна информация за ваксините. Нашата цел не е да предизвикваме спорове на тема „за и против ваксините”, а да провокираме по-голям интерес в читателя, за да го подтикнем към по-задълбочен размисъл, да търси повече информация и да задава повече въпроси, да стане активен участник във вземането на решения и да придобие определена компетентност по въпроси свързани с ваксинопрофилактиката. Ще се опитаме да предоставим информацията на достъпен, немедицински език, доколкото това е възможно.

   Системното приложение на ваксините в световен мащаб доведе както до положителни, така и до нежелани резултати в протичането на т.нар ваксинопредотвратими заболявания.
За положителни резултати се приемат:

  • осезаем спад в броя на заболелите от заразно заболяване след прилагане на ваксината срещу него;
  • рязка промяна в клиничното протичане на някои заразни заболявания – по-леко протичане и с благоприятен изход;
  • промяна в характеристиката на някои болестотворни причинители под действие на ваксините;
  • промяна в епидемиологичния процес при редица заразни заболявания – форми на проява, цикличност (удължава се срока между появата на епидемия, напр. преди ваксините морбили се е проявявала като епидемия през 4-5 години, а след масовите ваксинации „светлия период” се увеличава на около 10 години и т.н.

  Редица автори твърдят, че в някои случаи прилагането на изкуствени имунизации води до нежелани резултати в протичането на заразните заболявания:

  • понякога вместо изграждане на стабилен имунитет се наблюдава развитие на леки или нетипични (абортивни, недоразвити) форми на заболяването;
  • тежко протичане на съответната болест при неправилно проведена имунизация (причината е в специфичните сенсибилизиращи свойства на ваксините);
  • поява на т.нар. патергия – изкуствено предизвикан инфекциозен процес, причинен от въвеждане в организма на ваксинални щамове (получава се при имунизация с живи атенюирани ваксини).

ВАЖНО! Противопоказано е приложението на живи ваксини при бременни, защото могат да се наблюдават постваксинални заболявания, например при морбилна, рубеолна, грипна ваксина.
След системното приложение на дифтериен анатоксин забелязваме освен рязък спад в броя на заболелите, също така изменение в клиничното протичане на дифтерията и изтегляне на заболеваемостта в по-късна възраст (над 19 г.).

   Независимо от успехите постигнати в областта на технологиите при създаването и подобряването на ваксините, имунитетът възникващ дори след многократното прилагане на една и съща ваксина не е голям.

    Представените в Таблица 1 данни са събрани от различни автори работили в различно време и трябва да отбележим, че са условни!

Taлица 1. Продължителност на имунитета след проведен първичен курс на ваксинация

Без име

ВАЖНО! Посочените времеви рамки са съвсем условни, тъй като съществуват много фактори, които влияят върху изграждането на имунитета!

    Имунитет при завършен курс на ваксинация и реваксинация за някои ваксини:

Хепатит Б – протективния имунитет се запазва 10 – 15 години, не е напълно установен.

БЦЖ – от 10 до 20 – 23 години, не е напълно изяснен ефектът от многократните имунизации.

Тетанус – една доза на тетаничния токсоид не може да осигури защита. 2 – 4 седмици след ІІ-та доза, нивото на тетатоксин е 90%, а ІІІ-та доза (приложена 1 година след ІІ-та) създава защита не по-малко от 5 години. Защитата при следващите дози е 10 – 20 години.

Коклюш – ваксината предпазва от заболяване или значително намалява тежестта на протичане. Първите 3 дози (в кърмаческа възраст) предпазват над 80% от децата до 1 година, а реимунизацията създава допълнителна защита за още около 3 години, след което имунитета намалява.

     Трябва да поясним, че има два основни фактора, които определят силата на имунния отговор. Той зависи от:

  • свойствата на макроорганизма – генотип, фенотип, съществуването на два вида имунитет (клетъчен и хуморален);
  • особеностите на антигените използвани за имунизация.

   Имуногенността на ваксините много зависи колко удачно са подбрани антигените при създаването на препарата. Най-имуногенни са екзотоксините и повърхностните антигени на микроорганизмите. Имуногенността на ваксината много зависи от това колко удачно са избрани антигените при създаването на препарата. Когато не може да се постигне достатъчно добра имуногенност се използват неспецифични имуностимулатори, наречени адюванти. Те са много и механизмите им на действие са разнообразни. Едни от тях изменят свойствата на антигените, а други стимулират функциите на имунната система на организма.

    Постваксиналния имунитет се изгражда от протичането на два вида имунни реакции: хуморални и клетъчни. Липсата на циркулиращи антитела в организма не е доказателство за слаб имунитет.

    Ефективността на ваксината зависи от нейната имуногенност. Като правило корпускулярните ваксини (живи, убити) създават необходимата имуногенност, в останалите случаи често се прибягва до използване на допълнителни методи за нейното повишаване.


Стела Кючукова
ГС ”Здравето – право на всеки”

Информацията може да бъде ползвана свободно при спазване на условието за коректно посочване на автора!

 


Литература:
  1. "Инфектология", под ред. на проф. Б. Илиев, проф. Г. Митов и проф. М. Радев, 2001
  2. "Инфекциозни болести и епидемиология", под ред. на проф. д-р П. Илиева, дмн, 2013
  3. Медуницын, Н.В., Вакцинология, Москва, "Триада-Х", 2004

 

 

Коментари

Няма коментари към момента.