Отворено писмо относно: Задължителният характер на ваксините в Република България

ДО:
Г-Н РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
Д-Р ПЕТЪР МОСКОВ
МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
Д-Р АНГЕЛ КУНЧЕВ
ГЛАВЕН ДЪРЖАВЕН ЗДРАВЕН ИНСПЕКТОР
ПРОФ. Д-Р СТОЯН ТОНЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО КЪМ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Г-Н КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ
ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ОТВОРЕНО ПИСМО
ОТ ГРАЖДАНСКО СДРУЖЕНИЕ „ЗДРАВЕТО – ПРАВО НА ВСЕКИ”
И НАЦИОНАЛНА МРЕЖА НА РОДИТЕЛИТЕ

ОТНОСНО: ЗАДЪЛЖИТЕЛНИЯТ ХАРАКТЕР НА ВАКСИНИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Уважаеми господа,
В отговор на писмото на Националната пациентска организация и всички подобни изказвания по повод задължителният характер на ваксините, се чувстваме отговорни да поясним, че в европейските държави с препоръчителни ваксини съществуват задължителни имунизационни календари, т.е. задължението е към държавата да осигури определен набор ваксини срещу определени заболявания, но единствено родителите след получаване на нужната информация от специалисти преценяват кои ваксини да бъдат приложени и дали изобщо да бъдат прилагани. С други думи съществуването на задължителни имунизационни календари не противоречи на правото на избор от страна на родителите. В европейските страни с препоръчителни ваксини не всички родители имат медицинско образование, за да се нарекат „компетентни и с достатъчно висока здравна култура”, за което им се дава право на избор!
Несъмнено целта на всички институции (международни и местни) и работещите под тяхно ръководство в сферата на здравеопазването като основна цел и приоритет поставят здравето и грижите за неговото опазване и/или възстановяване. Ваксинте са само част от всички профилактичните мероприятия. Факт е, че са уникално научно постижение и се прилагат все по-нови и безопасни технологии в тяхното производство. Въпреки това, през последните години наблюдаваме нарастващо противопоставяне и насаждане на незачитане на мнения различни от съществуващите до момента за задължително ваксиниране. В резултат се стигна до неприязън, конфликтни ситуации, дори открита омраза.
Липсата на диалог, ясно обособена отговорност, информация и отправени най-често чрез медиите обвинения и обидни квалификации, разчитайки единствено на служебно положение и степен на образование доведе до рязък спад в доверието както към личните лекари, така и към здравните власти (Министерство на здравеопазването, Националният център по заразни и паразитни болести, Регионалните здравни инспекции, НЗОК) и същевременно се увеличи броят на родителите готови да пристъпят към отказ от ваксинация.
Основна причина изтъквана от специалистите, като оправдание, че като родители нямаме право на избор по въпроси засягащи ваксинацията, е липсата на компетентност. Считаме, че с подходящата информация, поднесена по подходящ начин от съответните специалисти, всеки може да придобие необходимите знания, за да вземе самостоятелно или съгласувано с партньора си отговорно решение. Родителите нямат вина и не носят отговорност за водената до момента неадекватна здравна политика по отношение на здравната промоция и профилактика, както и в посока повишаване на здравната култура. За това категорично не приемаме отправените обвинения. Оскъдната информация, която се появява в повечето случаи по повод на спорове, които далеч не са дискусии, а понякога са и достатъчно нецивилизовани, не допринасят за възстановяване на разрушената връзка „лекар – родител”. Лекарят трябва да бъде партньор, а не попечител на родителите, да им предоставя квалифицирана информация, да им помогне да я разберат, да поясни сложната медицинска терминология, да се убеди, че информацията е разбрана, като същевременно решението се взема от родителите.
Дефицитът на информация нарушава предимно правата на родителите, които ваксинират съвестно. Едва след поява на реакция след ваксина, те започват да търсят информация. Няма родител, който да приема за нормално и логично детето му да прояви симптоми на заболяване и то след ваксина, за която предварително му е внушено, че е единственото решение за сигурно здраве и спокойствие. Не са редки случаите, в които при търсене на компетентно мнение не получават нищо повече от „Това е нормално, ще мине!” и тогава най-лесно и бързо се търси помощ в интернет! Искаме или не, светът на съвременните технолигии предлага огромно количество всякаква информация (качествена и съмнителна), но когато се отрича едната без да се предлага друга, която да съответства на истинността, то несъмнено се появява конфликт!
За нас единственото правилно решение е да се водят диалози в посока търсене на правилно и удовлетворяващо споразумение и за двете страни – здравни специалисти и родители.
С уважение:
ГС „Здравето – право на всеки”
Национална мрежа на родителите

 

Коментари

Няма коментари към момента.